Т. Дончев: За област Стара Загора има одобрени 125 проектни предложения

До края на 2011 г. изплатените средства по всички оперативни програми са 1 505 389 322 евро, договорените средства са 6,263 млн. евро или 65 на сто от предвидените средства за този програмен период, които са общо 8,019 млн. евро, уточнява министърът на европейските фондове Томислав Дончев.

- Министър Дончев, как приключи 2011 г. в сферата на усвояване на средства по европроекти, кои са предпочитаните от бизнеса програми и каква е активността?

- Смятам,че правилният термин, когато говорим за евросредства е използвани и то разумно и рационално вложени в проекти, подобряващи стандарта на живот в България и стимулиращи развитието ѝ. Ако трябва да говорим в цифри - до края на 2011 г. изплатените средства по всички оперативни програми са 1 505 389 322 евро, договорените средства са 6,263 млн. евро или 65 на сто от предвидените средства за този програмен период, които са общо 8,019 млн. евро. По- важното е какво стои зад тези цифри, защото то е осезаемо за хората.

По Оперативна програма Транспорт:

- Изградена и пусната в експлоатация детелината при Стара Загора

- 14 км жп линии от проекта Свиленград - турска граница

- 11 км двоен релсов път за метро, а 10 метростанции са конструктивно завършени.

По Оперативна програма Регионално развитие:

- 125 бр. ремонтирани публични сгради и 30 км общинска пътна мрежа.

По Оперативна програма Околна среда:

- Над 90 км изградена или реконструирана канализационна и водопроводна мрежа

- 2 броя изградени пречиствателни станции за отпадъчни води по ОПОС, 2 броя помпени станции, 6 броя колектори, 2 броя тласкатели.

По Оперативна програма Конкурентоспособност: 391 фирми са получили подкрепа, 160 фирми с технологична модернизация, 299 с внедрени стандарти за качество.

По Оперативна програма Развитие на човешките ресурси: почти 700 000 души, включени по проекти по ОП РЧР, близо 200 000 - само през първите девет месеца на 2011 г.

По Оперативна програма Административен капацитет: над 70 договора за БФП през 2011 г. в подкрепа на централната администрация, съдебната система и местната власт.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА БИЗНЕСА, ПРИТЕСНИТЕЛЕН Е ФАКТЪТ, че по някой схеми около една трета от одобрените проекти впоследствие не стигат до сключване на договор, защото фирмите не могат да осигурят собствен финансов ресурс. Т.е. за голяма част от българските фирми, затруднението идва основно от осигуряването на средства от наличния оборот, за съфинансиране на даден проект. Затова работим в посока достъп до кредитен ресурс на малките и средните предприятия. Тази година ЩЕ СТАРТИРА СХЕМА ЗА 150 МЛН. лева, КОЯТО ЩЕ ИЗВАДИ НА ПАЗАРА КРЕДИТЕН РЕСУРС при изключително облекчени условия и с лихви, два пъти по-ниски от пазарните. Усилията ни бяха насочени и към селекцията на проекти, които нямат по- сериозен шанс да получат банков кредит. От есента на 2011 г. стартира реално процесът на движение на предвидените 200 млн. евро във фонда JEREMIE, към българските фирми. Тук трябва отново да уточня, че ТЕЗИ СРЕДСТВА СА С КРЕДИТЕН ХАРАКТЕР, А НЕ БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ към малките и средните предприятия.

- Стара Загора е един от центровете за развитие. В кои сфери трябва да заработи по-добре и активно както бизнесът, така и общината, за да допринесе регионът максимално за раздвижване на икономиката и за да има шанс за развитие?

- Справката, направена в началото на януари тази година, сочи, че към момента за област Стара Загора имаме одобрени 125 проектни предложения на обща стойност 124 805 789 лева. СТАРА ЗАГОРА И КАЗАНЛЪК СА ПЪРВЕНЦИ, СЪОТВЕТНО С ПО 59 И 24 ПРОЕКТА. Чирпан и Гурково са с по седем проекта и област Стара Загора има 11 проекта.

Разнообразни са, разбира се, дейностите, по проектите. Немалка част са за технологично обновление и модернизация, значителна част са в социалната сфера, има и в областта на културата и туризма. Най-го- леми като финансов ресурс са Интегрираният воден проект на община Казанлък, Инфраструктурен проект на проект за пречистване на отпадните води на гр. Мъглиж и с. Тулово и за пречиствателна станция на гр. Гурково. Това, което важи за цялата страна, се отнася и за Стара Загора. И бизнесът, и администрацията, и цялото ни общество трябва да положим усилия за изпълнението на целите, заложени в националния план за развитие България 2020. Тези цели са изцяло съобразени със стратегическия документ Европа 2020, в чиято подготовка страната ни активно участва. НО НИКОЙ НЕ БИВА ДА ИМА ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ ЦЕЛИТЕ НА ЕВРОПА 2020 МОГАТ ДА ИЗЧЕРПЯТ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ В БЪЛГАРИЯ. Това е един макроевропейски сценарий, който не ни казва почти нищо за това, което трябва да направим в България.

За изработката на България 2020 се провеждат обществени обсъждания с представителите на всички сфери от обществено- политическите структури. Определянето на тези цели ще предопредели конкретните секторни документи, включително и оперативните програми за следващия програмен период. Целта е да направим документ, който не е документ на държавната администрация, а документ, надявам се, на българското общество.

Зад малко високопарните формулировки на целите, всъщност стоят ВИЗИИТЕ И ПОЛИТИКИТЕ НА ЕДНА РЕФОРМИРАЩА СЕ ДЪРЖАВА Най-важните елементи, формиращи дългосрочните аспекти на икономическия растеж са: повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване. Не по-малко значими са обаче и изграждането на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката.

- Кои ще са акцентите на 2012 г. във Вашата работа? Преодолима ли е липсата на кадри, намерен ли е оптимален Вариант за работа на администрацията В помощ на кандидатстващите с проекти и за бързото финансиране - проблеми, за които говорихте в предишното си интервю за вестника ни?

- Предстои изключително важна година, не само с оглед България да постигне Максимално добър резултат по отношение на ползването на европейските пари, не само да има видим материален напредък, но и

заради това, че в нея очаквам да бъдат завършени преговорите за бъдещето на Кохезионната политика за програмния период 2014 - 2020 г. Ние ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВИМ ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, И НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НИ ПАРТНЬОРИ, че политиката ни за сближаване дава резултат не само във финансово измерение, а и че може да промени една държава. И най-големият дебат не е свързан с обема средства, които ще бъдат договорени за следващия програмен период. Най-големият дебат е свързан с друго. На първо място - дали средствата от Европейския съюз, които се разпределят, преразпределят, да бъдат ползвани като, примерно, инструмент за гарантиране на финансова стабилност, дали да бъдат ползвани като инструмент за натиск или за мотивация за провеждане на реформи в различните държави. Това е големият дебат. Става дума за т.нар. предварителни условия,които са предвидени в новите регламенти, където примерно е записано, че АКО ЕДНА ДЪРЖАВА МИНЕ 3 ПРОЦЕНТА ДЕФИЦИТ, КОЛКОТО Е ЛИМИТЪТ, НА НЕЯ ВЕДНАГА ДА Й БЪДЕ СПИРАНО ЕВРОПЕЙСКОТО ФИНАНСИРАНЕ. Позицията, която на последните няколко срещи отстоявам аз лично, е, че ние имаме нужда от Кохезионната политика, средствата от оперативните програми, не защото някои държави са бедни, а защото сега е моментът, в който Европа трябва да инвестира в това да бъде съюз, да действа като съюз, да бъде по-координирана, а не да действа като механичен сбор от държави. Това е най-силният аргумент.

Тази неделя ще бъде поставено началото на оказването на техническа помощ от международните финансови институции - Световната банка и Европейската инвестиционна банка ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ПОДПИСВА С ТЕЗИ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ МЕМОРАНДУМИ ЗА ПАРТНЬОРСТВО за оказване на техническа подкрепа.

Тази дейност ще бъде финансирана по линия на техническа помощ на съответните Оперативни програми, които оперират в областите пътен, воден и железопътен транспорт и околна среда. ЩЕ ПОЛЗВАМЕ ЕКСПЕРТНА ПОМОЩ ОТ ТЕЗИ БАНКИ ЗА ПОДГОТОВКА НА ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ за планиране и осъществяване на някои реформи (вкл. и институционални) за подготовката на следващия програмен период.

Преди няколко дни на работна дискусия с представители на неправителствения сектор беше решено да бъде инициирана работна група, която да подготви цялостна визия и стратегия за регулиране на взаимоотношенията между гражданския сектор и държавата.

ДО НЯКОЛКО МЕСЕЦА ЩЕ ЗАРАБОТЯТ И ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТРОВЕ КЪМ ВСИЧКИ 27 ОБЛАСТНИ ГРАДА. Още от миналата година се работи и върху варианти на институционалната уредба за управлението на средствата от ЕС в периода след 2013, както и по подготовката на Закон за управление на средствата от ЕС.

За мен и екипа ми започна една КЛЮЧОВА ГОДИНА ЗА ПОДГОТОВКАТА НА СЛЕДВАЩИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД. Научили сме си урока от настоящия първи програмен период за България и сега трябва да докажем, че знаем и можем и че дори сме по-добри и по-амбицирани и от някои от по-старите страни членки.

Интервю: вестник Национална бизнес поща