Стара Загора се готви за 100-годишнината от Балканската война

150 актьори и статисти ще вземат участие в най-мащабното пресъздаване на събитията отпреди век, разиграли се в храма „Света Богородица“. Коя е била първата жертва на войната?

На 5 октомври Стара Загора ще бъде един от трите града, където тържествено ще бъде отбелязано 100-годишнината от началото на Балканската война. Според сценария, подготвен от иниицативния комитет за честването пред храма „Света Богородица“ ще бъде пресъздадена картината с прочитането на Манифеста от цар Фердинанд и старозагорци ще могат да видят как в тържествен марш са преминали войниците от тогавашния 12-и пехотен балкански полк, за да се натоварят на влакова композиция и да отпътуват на предната бойна линия в района на харманлийското село Бисер.

В ролята на Фердинанд ще бъде актьорът Стоян Ангелов, съобщи в аванс режисьорът и сценаристът на възстановката Ивелин Керанов, директор на драматичния театър „Гео Милев“.

Близо 150 души ще вземат участие в „живата картина“-сред тях ще има както професионални актьори, така също военнослужещи от сегашната Втора тунджанска бригада и разбира се активисти на националното дружество „Традиция“.

На трибуната, която ще бъде издигната пред входа на храма един до друг ще застанат синовете на Фердинанд Кирил и Борис, митрополит Методи Кусев, генералите Михаил Савов, Стефан Тошев, Никола Иванов, Георги Вазов, флигеладютантът полковник Мархолев...

Самият Фердинанд ще пристигне до мястото с автомобил от същата епоха, за да прочете подписания от него Манифест , с който се разпорежда началото на бойните дествия. В оригиналния документ, запазен в Националния исторически музей се казва: “Българи,В продължение на 25-годишното ми царуване аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България...

...Отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот.....След кланетата в Щип и Кочани, наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили... Хуманитарните християнски чувства, свещения дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове. Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия,Гърция и Черна гора... Фердинанд" .

Възстановката ще продължи около 45 минути.

За любителите на историческата истина предлагаме спомен от онези времена.

Той принадлежи на даскал Петър Аръшев, записан е от сина му Николай Аръшев и е предоставен на на хрониста Иван Матев.

Споменът е част от публикацията „Магическият „Ден първи“ на Балканската война“. Целият текст може да бъде прочетен на http://protobulgarians.com .

Кадъна пробвала да направи черна магия на 5 октомври 1912 година

“Парадът на 12-ти пехотен Балкански полк започна малко подир обед от началото на булевард “Цар Освободител”, където е днешният Военен клуб в посока на юг - към гарата. Дванадесет-годишен момчурляк, аз се промуших между тълпата и излязох на самия бордюр, върху западния тротоар на улицата, току-пред адвокатската кантора на д-р Мутафов. Направо срещу мен през уличното платно беше трибуната, на която ясно виждах Царя, Владиката, генералите. Разстоянието между трибуната и Военния клуб, откъдето вече бяха потеглили първите военни части - начало с духовата музика и знамената, е около четиристотин метра и тъй като “Цар Освободител” е твърде широка и права улица, спущаща се от север на юг под лек наклон, всичко се виждаше като на длан.

Войската марширува по роти и батальони към нас, музиката свири патриотичен марш, по тротоарите народът вика “ура” и хвърля цветя върху бойците...

И в един момент,след като първите части с бойните знамена бяха стигнали на около тридесет-четиридесет метра от високата, обградена плътно с кордон от военни, трибуна, където бе Царят, наоколо настъпи мъртва тишина. Всички замряхме изумени:

Една стара, около 70-75-годишна туркиня, облечена в сиви широки дрехи и вече без фередже, подготвена /и изпратена/ от турското лоби в Стара Загора, се измъкна от навалицата около мен и с две огромни празни /червени/ стомни в ръце, пресече пътя на полка в посока към царската трибуна. Това бе магия! Според поверието, този акт, осъществен в присъствието на българския владетел, пред лицето на духовния архиерей и пред тръгващата в боен поход българска войска означаваше, че войската отива напразно и България сигурно ще загуби войната.

Стъписването бе всеобщо, то всеки миг щеше да се разрази в паника!

Но един човек не бе загубил самообладание. Един видимо, висок, сух човек от спешените кавалерийски фелдфебели, охра-няващи трибуната откъм юг, с резки скокове се изтръгна от плътната група посрещачи върху насрещния тротоар и - измъквайки в движение дългата си сабя, пресрещна туркинята точно в средата на улицата, когато тя почти щеше да изпълни “задачата” си - да пресече магическата средна ос. С два мощни удара отляво и отдясно - между главата и раменете, фелдфебелът съсече старицата на място. Кръвта й пръсна на всички страни, но “магията" бе спряна - тълпата въздъхна с облекчение. А фелдфебелът спокойно обърса окървавената сабя в дрехата на туркинята и прибрал острието в ножницата, се върна леко приведен на своето място.

Аз стоях замаян и потресен пред тази ужасна гледка. Някакви хора около мен изтичаха до лобното място, където се бе образувала огромна локва тъмночервена кръв, прихванаха трупа на туркинята и го изтеглиха пак обратно на нашия тротоар, почти до нозете ми, което бе свръх моите сили. Едва не припаднах, опрях се премалял на едно дърво и повърнах. Но въпреки всичко видях, че полкът не бе прекъснал марша си и ботушите на войниците, преминавайки през кървавата жертвена локва като при някакво мистично кръщение, отнасяха на юг към фронта първата кръв от тази свещена за нас война.” .

Подготви за публикация Христо Христов