Собствен терен на Луната? А защо пък не!

Лансираната днес от старозагорския общински съветник Тихомир Томов идея старозагорци да станат притежатели на петдесетина декара лунна площ предизвика множество коментари в социалната мрежа.

Зададени бяха въпроси от сорта на това той и с какво право може да търгува с терени върху земния сателит и доколко подобна сделка е правнозащитена. Предлагаме откъс от реферата на юристката Жени Валентинова Тасева - "Международно космическо право", който открихме на сайта „Философия, теория и история на Държавата и Правото”.Текстът е още от 2009 година, когато авторката му е била първокурсничка в СУ „Св. Климент Охридски”

Терен на ЛунатаЗаконно или не е да си купим парцел на Луната? Особености на космическото право и перспективите при овладяването на Космоса и небесните тела.

 Динамичното развитие на космическите технологии днес предполага, че в близко бъдеще държавите ще могат да използват природните ресурси и на други небесни тела, освен на планетата Земя. Усвояването на тези ресурси както на Луната, така и на останалите планетите от Слънчевата система отдавна не е утопия, тъй като много страни вече са насочили своите космически програми към постигането на това. Те планират редовни космически полети до небесните тела с научно-изследователски цели, създаване на постоянно действащи обитаеми космически станции, включително и заселване на планети. За програмите си в тази област вече са заявили САЩ, Япония, Китай, Европейската космическа агенция и др. Интересът за разработването на космическите ресурси и преди всичко тези на Луната е свързан с намиращите се на нейната повърхност и в недрата й вещества, способни да решат енергийния проблем на човечеството. Целта на всички „космически” страни за в бъдеще е добивът на екологично чистото гориво за термоядрен синтез - изотоп на Хелий-3.

Учените твърдят, че Хелий-3 е най-перспективният източник на енергия. Запасите от него в повърхностния слой на Луната са около 500 милиона тона. Това може да осигури земната енергетика за срок от 1000 години! Според различни сметки петролът и газът на Земята е останал за 20-60 години. А един тон от изотопа на Хелия - Хелий-3, ако се използва като гориво в термоядрен реактор, енергийно е еквивалентен на 14 милиона тона нефт.

В последно време невероятна популарност придоби покупката на парцели на Луната.

Продажбата на парцели на Луната започна през 1980 г.,когато находчивия калифорниец Денис Хоуп, сега познат като "Head Cheese", се възползва от законова вратичка в Международното космическо право и регистрира Луната и още осем планети от Слънчевата система на свое име, като юридически става техен собственик. Основавайки се на чл.II от Договора за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела от 1967 г. ( Договор за Космоса), в който се казва, че „Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, не подлежат на национално присвояване чрез провъзгласяване на суверенитет върху тях, нито чрез използване или окупиране, нито по какъвто и да било друг начин.” Какво означава това? Това означава, че правителствата не могат да си присвоят Луната или други космически тела. Следователно, правителствата са приели фактите, че те нямат никакви права върху космическите тела. Важното в този случай всъщност, е какво не казва Договора за космическото пространство на ООН от 1967 г. Съвсем ясно е, че в Договора не се посочва дали юридически или частни лица могат да предявяват претенции, експлоатират или използват космически тела с цел печалба. Тук е добре да се уточни, че този договор не предоставя собствеността като такава, той по скоро се отнася за " експлоатацията на Луната и други небесни тела с цел печалба", а продажбите на парцели извън Земята недвусмислено попадат в тази графа. Основавайки се на този съществен пропуск в единствения Договор за Космоса от 1967 г., през 1980 г. Денис Хоуп изявил правото си на собственост върху Луната и планетите от Слънчевата система, тъй като те били ничии. ООН, САЩ и бившият СССР били уведомени за този акт.Но тъй като в определения от закона срок те не предявили никакви претенции, Хоуп автоматично се превърнал в собственик и завъртял търговията съвсем законно.

Първоначално Денис Хоуп продавал огромни парцели по 1500-2000 декара на символичната цена от 20 долара. По-късно обаче решил, че на Луната трябва да има място за всеки земен жител. Затова размерът на „извънземните имоти” бил намален на 4 декара, като всеки парцел е с уникален номер и е записан в електронен регистър, за да не бъде изтъргуван погрешно два пъти. Всеки собственик получава пакет от документи, който включва: нотариален акт на закупения имот; карта, която показва точно къде на осветената част на Луната се намира вашият парцел; Конституцията на Луната, в която са изложени лунните закони, вашите права и задължения, и рабира се всички важни закони на " THE BIG CHEESE"; копие от декларацията за собственост.Това е документ попълнен от правителството на САЩ, Русия, както и ООН през 1980 г., в който Денис Хоуп - The Big Cheese първи предявява претенци за собственост на Луната; Документ, който показва в детайли правата върху природните богатства на територията на вашия парцел. Освен това за разлика от Земята, където хората са собственици на повърхността, в Космоса важи съвсем друго правило - щом си собственик на парцела, то си собственик на почвата под него до центъра на Луната т.е всички богатства под твоя имот ти принадлежат. Засега най-предпочитани, а и най-скъпи са имотите върху видимата част на Луната. Данъкът, който се заплаща за извънземния имот, е еднократен и е включен в цената. Желателно е, ако се сдобиете с извънземен имот, да не пропускате да го декларирате в данъчната служба, тъй като по нашето законодателство всеки, който купи недвижимо имущество извън страната, трябва да го декларира.

Вече 26 г. Денис Хоуп продава парчета от Слънчевата система като топъл хляб. До момента над 3 млн. души притежават документи за част от Луната, като от тях около 400 са българи.

С регистрацията на Луната и други небесни тела от Слънчевата система на свое име, Денис Хоуп създава и своята компания – Лунното посолство(Lunar embassy), с помоща на която реализира продажбата на космически имоти. От 1980 г. около 18 представителства на Лунното посолство в различни държави, предлагат имоти на Луната, Венера и Марс, като техния брой непрекъснато се увеличава. През август 2005 г. компанията “Лунно посолство”, собственост на Денис Хоуп, откри представителство и в България град Пловдив. Така всеки желаещ българин може да закупи имот на Луната, Венера или Марс срещу сумата от 118 лева за един акър, което е равно на 4046 кв.м или проблизително 4 декара. Според установения ред от Лунното посолство е невъзможна продажбата на имот с размери по-малки от 1 акър или 4 декара.

Истинският хит, който предс тои да излезе на пазара, е възможността всеки притежател на имот на Луната да регистрира своя фирма там.Според лунните мечтатели планетата щяла да се превърне в Мека на офшорките. Там няма данъци, такси, наеми, не се изисква произход на капиталите и т. н.

Собственикът на Луната Денис Хоуп чрез своята организация “Лунно посолство” е създал 27.5 млн. физически адреса на спътника. На всеки от тях може да бъде регистрирана фирма. Група бизнесмени начело с Денис Хоуп са създали вече акционерно дружество, което се нарича Галактическа държава. На практика те са направили нещо като Лунно правителство, като всеки има право на глас според дела, който има в дружеството - или по-точно според размера на извънземните имоти, които е апортирал в него. Въпросното дружество е гласувало и конституцията на Луната. Крайната цел е създаването на независима държава, която ще има собствени правила и няма да се влияе от земните.

По отношение на продажбите на космически тела днес съществуват 2 договора. Обединените нации и всички държави, които са подписали Договора за Космоса от са запознати с този съществен пропуск, въз основа на който американеца Денис Хоуп развива своя доходоносен космически бизнес, почти веднага след като договора е бил ратифициран през 1967 г. Всъщност, Обединените нации са отделили достатъчно дълго време от тогава за опити за ратифициране на поправка в договора. Всички опити за ратифициране на договора са неуспешни, поради факта, че членовете не са съгласни. В крайна сметка всички опити за ратифициране са обобщени в известния 17 години по-късно Лунен договор 1984 г. (Moon Treaty).

Какво представлява Лунният договор и защо не е закон? Въз основа на договора лица не могат да предявяват претенции към Луната и другите космически тела. Но бил ли е ратифициран този договор, била ли е забранена екплоатацията на Космоса, Луната и другите космически тела с цел печалба. Не, защото от всичките 185 членове на Обединените нации само шест го одобряват. Всички останали нации САЩ, Русия, Англия, Китай и т.н. отказват да го подпишат. Като движеща сила на неодобрението на Лунния договор са основно космически способните държави. САЩ категорочно отказва да подпише, тъй като това ще забрани експлоатацията на Луната и други космически ресурси за печалба от корпорации и частни лица.

В този смисъл въпросът за правния статус на Луната и другите небесни тела и възможностите за териториални претенции от страна на държавите, както и легитимността на правната регистрация на собственост в Космоса остава открит. Тъй като да се отричат възможностите от възникване на териториални претенции в бъдеще – значи да не се отчитат реалностите и развитието на човечеството. Някои учени предлагат Луната да бъде третирана не като небесно тяло, а като част от Земята, като един отдалечен, труднодостъпен и неразработен континент като например Антрактида, и да бъде разделена на сигменти. При тези условия се налага предоговяране на постигнатите съглашения и привеждането им в съответствия със съвременната действителност. В този смисъл международното сътрудничество изисква развитие на международното космическо право. Отчитайки активизирането на космическата дейност проблемите на юрисдикция на държавите в тази сфера ще се изострят и за в бъдеще. Може да се мисли и за разпространяване върху космическата дейност не само на квазитериториалния и персоналния принцип, но и принципите на пасивното гражданство и безопасност. Има бели петна и в регулирането на космическото пространство в областта на туризма и използването природните ресурси на небесните тела.

Христо Христов