Синдикален рекет или синдикална загриженост?

Ръководство и синдитати се споразумяха – стачка няма да има. Увеличава се фонд «Работна заплата, създава се технически съвет с участие на синдикалисти, който да прецени доколко удачни са предлаганите промени в структурата и управлението на фирмата.

Гарантира се изпълнението на тазгодишния колективен трудов договор и се поема ангажимент да продължат съвместните усилия за достигане на нова, по-висока цена на добиваните в трите рудника въглища.

Въпросът, който в случая остава: мерило за успех ли е цената на суровината /в случая лигнитните въглища/?

Та нали по времето на бившето управление на мините, при инж. Иван Марков, цената на въглищата бе нереално повишена / според синдидатите тогава/. Това директно рекушираше върху цената на ел. енергията и за хората, и за бизнеса.

С идването си на власт ГЕРБ свали цената на тон лигнитни въглища и тя бе поносима за домакинствата и бизнеса. Задържаните цени на електроенергията бе обяснена с намалените цени на въглищата.

Ясно е, че юлското увеличение на ел. енергията няма връзка с цената на суровината в «Мини Марица изток». Подписаният още по времето на НДСВ от министър Милко Ковачев договор даде възможност на ЕРП-тата да искат повишение на електрическата енергия, заради инвестициите, които правят. Затова сега те тръбят «правим инвестиции, искаме увеличение».

Какво ще се случи за вбъдеще: дали цената на тон условно гориво лигнитни въглища ще бъде мерило за успех в дейността на държавните мини и на топлоелектрическите централи в комплекса или загрижеността на синдикатите трябва да е в друга посока – оптимизиране на разходи и ефективност на производството и човешките ресурси.

Станимира Димова