Показват 37 платна на Сирак Скитник за празника

37 живописни платна, излезли изпод четката на легандарния за няколко поколения българи художник Сирак Скитник ще бъдат експонирани в една от залите на старозагорската художествена галерия за празника на града 5 октомври. Изложбата ще бъде офиицално открита на 4 ноември от 18,00 часа, платната са от фондовете на сливенската галерия „Димитър Добрович”, уточни доц. Марин Добрев. Сирак Скитник е литературният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.

Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).

Член на групата „Мир искусства", запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913–17 учителства в Асеновград. Съредактор е бил на на сп. „Златорог“, драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея.

През 1924–25 години е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си на 5 март 1943 г. е главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“,„Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на примитива“, 1923).

Христо Димитров