Машинистът на правителствения влак "Витоша" готви изложба в НС

Стотици икони и образи на великите българи и владетелите на България от Кубрат до Тодор Живков, изработени върху мед пази в старозагорския си дом някогашния локомотивен машинист Тодор Маринов.

Човекът, който в от 1982 до 1991 година е карал дизеловата машина на правителствената влакова композиция „Витоша” в момента майстори пано, в което ще впише край Самарското знаме образите на руските пълководци от Освободителната война.

Работи бавно и с много любов върху медните листове, като се опитва освен фотографската точност на ликовете да придаде и най-характерното за епохата.

Възпитаникът на някогашния механотехникум „Й. В. Сталин” в София започнал да „краде” ковашкия занаят още като първокурсник, за да стигне днес, вече на 65 години -до почти пълно съвършенство.

Признава че част от героите си дори сънува. Така било с образа на хан Кубрат от поредицата „Владетелите”.

Започнал с Аспарух, направил Крум и Асеневците, и вече работел над патриарх Евтимий Търновски, когато една вечер му се явил Кубрат. За да му напомни, че корените на днешната ни държава всъщност са в степите край Волга.

Оставил встрани недовършения лик на патриарха и близо месец, милиметър по милиметър „бродирал” с чукчето хана – първоосновател.

През десетилетията е преминал през различни варианти и технологии, учил се от най-старите майстори, докато стигне до собствените си постижения.

Сред тях нарежда две реплики на иконата на Света Богородица, изработена още през 1238 г. и пазена като зеницата на окото в църквата под хълма Царевец.

И двете подарил на на ловчанския и великотърновския митрополити.

За 4 часа по железния път от Габрово до Търново

С часове може да разказва за маршрутите си правителствения влак, изработен в Германия на цената на 3,2 млн долара в началоот на 70-те години на ХХ век. 12 вагона и блиндиран дизелов локомотив, които трябвало да бъдат в постоянна готовност, за да извозят от точка А до точка Б по железните пътища държавния глава и негови гости от близо и далеко. Запомнил е визите на Леонид Брежнев и корейския диктатор Ким Ир Сен, който настоявал да пътува в собствения си вагон. Возил е Муамар Кадафи и Николае Чаушеску.

За 4 часа и 1 минута е преодолял разстоянието от Габрово до София в една септемврийска привечер като средната скорост не паднала под 120 км /ч без никакво спиране по гарите.

Нарушил всички писани и неписани разпоредби на БДЖ, след като лично генерал Кашев подписал заповед върху пътния лист.

На финала на пътуването Кашев лично изхвърлил лентата на тахографа, за да не разбере никой за нарушенията.

На няколко пъти някогашният Първи на Партията и Държавата сядал до него в кабината на дизеловата машина, за да чуе от първа ръка какво мислят хората за управлението му.

Не брои колко пъти е карал пилотиращия локомотив, който се движел с 4 минути преднина пред основната композиция. Ако недай Боже стане беля – той да „обере луфтовете”.

Разказва че имало случай, когато отменили в последната минута тръгването. Пуснали товарен влак по линията, час по – късно разбрали, че машината попаднала на адска машина.

Случвало му се е да кара и „Царската композиция” от 8 вагона, създадена по заповед на цар Борис Трети през 30-те години в дряновския вагоностроителен завод под надзора на италиански специалисти.

Днес, години след като се е пенсионирал, Тодор Маринов настоява, че всяка уважаваща се държава трябва да има подобно превозно средство.

Защото времето може да не позволи излитане на самолет или хеликоптер, шосетата може да са затрупани от сняг или сковани от поледицата, но железницата си остава на-сигурния начин за придвижване.

Казвал го е и пред телевизионен екип, пратен в началото на 90-те години от Кеворк Кеворкян да разследва защо България е похарчила милиони валута второ направление за блиндиран влак от някогашната ГДР. Седмица по-късно прочел във вестниците, че новоизбраният президент Желю Желев отпътувал за Евскиноград с вагона на Живков.

Жив политик на мед не се запечатва

Пак така, с часове може да обяснява кога и по какъв повод е направил върху месните листове образите на този или онзи велик българин. Както и защо например няма в колекцията си Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Бойко Борисов.

Категоричен е, че на жив човек, колкото и да е заслужил – образът не бива да бъде запечатван в метал.

Едно – единствено изключение е направил: за Симеон Сакскобурготски, но в битността му на непълнолетен още монарх, наследник на короната. За да не останела поредицата от владетелите недовършена.

Съжалява че работата му е донякъде недооценена, малцина посягали да закупят уникалните творби, очаквали да им ги ...подарят.

Сред последните прояви на Тодор Маринов е експозицията в Централния военен клуб на 20 ноември, която вървяла паралелно с с представянето на книгата „От поручик до генерал” на о.з. генерал Васил Бойдев.

Наскоро получил покана да изложи нещата си в кулоарите на Народното събрание. Не знае точната дата, но със сигурност откриването ще бъде след въздлъжката почивка на депутатите. А за 3 март ще бъде готов с паното „Самарското знаме”, от което вече е направил образите на светинята, императора – освободител и генерал Тотлебен.

Все още се двоуми дали да не вплете в композицията и казанската Света Богородица, като символ на руското могъщество, но със сигурност ще има двата ордена за храброст: руския Георгиевски и българският.

Христо Христов