Казанлък си припомни за Бозвелиев

Да бъде създаден музей на Константин Бозвелиев, който от съратник на Димитър Благоев при конгреса на Бузлуджа след това става основен негов опонент, предложиха днес казанлъчани по повод 150-та годишнина от рождението на социалдемократа, като припомниха важни моменти от дейността му на общественик.

Роденият в Цариград Бозвелиев е по бащина линия от рода на Неофит Хилендарски, след освобождението през 1878-а година е бил пощенски раздавач, стражар в жандармерията, просбописец и секретар на Казанлъшката община.

Работи упорито за своето самообразование и сам научава руски и френски език. Участва в Казанлъжката ученолюбива дружинка “Искра”. През 1900 г. е един от основателите на потребителна кооперация “Братство”. По същото време 1889 -1890 г. основава първия социалистически кръжок в Казанлък. Участник е в Търновската сбирка и в Бузлуджанския конгрес 1891, а през 1903 г. при разделянето на тесни и широки социалисти застава на страната на широканеца Янко Сакъзов, като до 1919 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о).

През периода 1908 – 1911 г. и по-късно е кмет на гр.Казанлък. От 1913г. в продължение на 14 години е народен представител. След преврата през 1934 г. постепенно се оттегля от активна политическа дейност. Константин Бозвелиев преживява смъртта на двамата си сина и дочаква “революционните” промени след 9 септември 1944 г. Дни преди смъртта си на 11 януари 1951 г. пише в завещанието си, че не желае никакви речи на гроба си.

Оригиналът на завещението е сред пазените в дома – музей на Чудомир архиви, там е и записът на неговата изповед пред писателя – народовед. Дългогодишният шеф на музейната сбирка Пеньо Терзиев напомня, че сред страниците на книгите, завещани от Бозвелиев е попаднал на писмо от 1919 година, писано от Димитър Благоев в което Дядото се извинява на казанлъчанина за разцеплението през 1903 година.

Родният дом на Бозвелиев, който няма наследници е бил дарен на община Казанлък, ползван е дълго време да детска градина, а сега там е настанен филиал на общинската библиотека.

Христо Димитров