Проф. Иван Станков: 52 университета са разточителство за България

Проф.д-р Иван Станков е роден през 1948 г. в село Ружица, област Ямбол. Завършил е Селскостопанска академия в София със специалност зооинженер. Работил е като бригадир в животновъдна ферма, а от 1988 г. започва да чете лекции на студентите в Аграрния факултет на тогавашния ВИЗВМ – Стара Загора. Втори мандат е ректор на Тракийския университет.

Бил е министър на земеделието в служебното правителство на Марин Райков.

-Проф. Станков, като министър в служебния кобинет повдигнахте въпроса, че има фирма, които наемат общински и държавни пасища и ливади уж за да отглеждат животни, а в последствие се оказва, че не разполагат със стада. Сега стана ясно, че мними фермери настояват да получат 11 млн лв помощи от ЕС чрез фонд „Земеделие”...

- Натъкнах се на проблема буквално на втория ден като встъпих в длъжност като министър на земеделието в служебния кабинет. Доколкото си спомням – информацията дойде от Смолян, където ситуацията е буквално плачевна. Още тогава натоварих ръководството на една от главните дирекции в министерството да подготви справката. Получих я в края на мандата и я „завещах” на министър проф. Греков. Сега разбирам, че промяна през този период няма. Защо – може би друг трябва да даде отговора. Истината е, че някъде по веригата се прекъсва контролът. Не е нормално фирма да декларира че има 100, 200 или повече животни и никой от служителите в областните служби „Земеделие” да не си направи труда да провери дали това е така. Аналогична е ситуацията с общинските служби. Не можем да мамим ЕС по подобен безскрупулен начин. Необходима бърза намеса на властите – държавни и общински за пресичане на подобни „практики”.

- Кой, според Вас трябва да пресече тази практика и може ли да се говори за корупция?

- На първо място иниицативата трябва да дойде от изпълнителната власт- има достатъчно структури, които трябва да извършват проверките. Не може да се вярва само на заявлението, подадено от фирмата-кандидат за субсидията.Ако се установи , че има умисъл, че има „заиграване” между кандидата и служителите – законът е ясен и безкомпромисен.

- Ако от краткото време, през което бяхте министър се прехвърим към позицията Ви на ректор на Тракийския университет , няма как да не припомним, че още в първия ден на новата година по улиците в Стара Загора, а след това и в интернет-пространството се появи списък с 23 „корумпирани” преподаватели от Медицинския факултет, сред които 10 доценти и 6 професори. „Таксата” за вземане на изпит варира от 200 до 800 евро, а за някои се твърди, че „не отказват и златни бижута”.

Какъв е коментарът Ви и има ли резултати от разпоредената проверка?

- Веднага ще кажа, че съм смутен не толкова от т.нар. „позорен списък”, колкото от това, че той е напълно анонимен.

Многократно съм го заявял и пред академичното и студентското ръководство-застанете с имената си, за да вземем мерки. Така както го направихме преди 7-8 години, когато като декан на Аграрния факултет уволних двама преподаватели. Съименникът ми проф. Владимир Станков и доц. Стоева, която бе дошла от структурите на БАН. Тогава студентите застанаха с имената си и им го казаха в очите „Да, вие взехте пари от нас...”.Веднага след като получих „списъка” излязох с официално обръщение и разпоредих проучване за качеството на преподавателската работа да се провежда всяка учебна година.Веднага след държавните изпити.Методиката е утвърдена от Ректорския и Академичния съвет.

Ако едни и същи имена на преподаватели, обвинени в корупционни практики се появят три пъти последователно – ще се премине към изясняването на всеки конкретен случай. При необходимост ще сезираме и комептентните органи.

Веднага обаче ще кажа, че няма да допусна да се петнят неоснователно колеги – преподаватели. Категорично няма да приемаме анонимни сигнали.

- Възможно ли е този „списък” да е част от кампания за очерняне? От студенти или преподаватели?

- Не го изключвам, фактът че имената са само на преподаватели от Медицинския факултет ме кара да мисля, че имаме целенасочена кампания. В момента тече много сериозна реформа както във факултета, така и в Университетска болница. Освобождават се хора, които не са достатъчно натоварени. И това „отключва” особени реакции. Някои не могат да се примирят с факта, че започваме да отстраняваме хора, които години наред просто заемат места, без да дават никакъв научен принос.Не публикуват, не защитават в законовия 5-годишен срок дисертациите си.

- Опираме до проблема с т.нар. „научна тиня”- каква част от преподавателския състав гледа на работата си чисто бюрократично? Нещо от рода на „ден да мине – самун да загине”?

- За радост на университета ни – такива случаи са по-скоро изключение от правилото.В Аграрния имаме един случай. В Стопанския са двама. В Медицинския са повече.Там немалка част от преподавателите предпочитат да се занимават не с наука, а с лечителска дейност. Има хора с коефициент 0,1 и 0,2, т.е. те на практика не правят наука. Водят упражнения, специализации. На всеки пет години се прави акредитация, несправилите просто си отиват.

- Имаше ли някаква официална реакция от „корумпираните”?

- Един от преподавателите се обърна към мен и ръководството с остро писмо-опровержение и настоя да вземем мерки. За съжаление пак ще кажа-анонимността не ни позволява да направим нищо.

-2014-а година се очертава като година с най-малък брой кандидат-студенти. Пресмятанията сочат , че на ВУЗ се падат по около 1000 младежи и девойки, които ще се явят на изпити. Едва ли това Ви изненадва, въпросът е:какво ще се прави, за да не станем свидетели на факта: „всеки кандидат-студент”?

- Въпросът не е от вчера и днес. Още през м.г. , когато бяха отпуснати 75 000 места по държавна поръчка дипломиралите се от средните училища бяха 50 000.Разчита се на хора от предни випуски, правят се компромиси с подготовката. Приемат се всички, изкарали на изпита повече от „слаб” 2.На заседанието на служебното правителство, в което бях министър на земеделието направих доста остро изказване. Споделих пред останалите , че е дошло времето за смяна на системата.За съжаление не тръгнахме към промени, не виждам в тази посока да се върви и сега. Очаквам държавната поръчка да се запази и т.г.Просто няма ръководство на ВУЗ, което да поиска занижаване. Знаете защо-просто държавната субсидия си върви с бройката студенти-първокурсници.

-Превръщаме се в нация с най-голям брой студенти – първокурсници на глава от населението...Понятието университет се обезмисля.

- Знаете че поръчката се определя от капацитета, установен при акредитацията.Абсолютно сгрешена е формулата. Казвал съм го и с риск да си навлека гнева на колегите – ще го повторя: държавната поръчка трябва да бъде редуцирана наполовина. За да има все пак някаква конкуренция. А сега всеки влиза. Финансирането от страна на държавата е в зависимост от броя на приетите първокурсници. Колко от тях продължават обучението си, колко отпадат – е без значение. Затова всички гледат да запълнят местата.

- Изходът е в ...

- Вече казах – или редуциране или пълно отпадане на държавната поръчка. В много страни по света това понятие го няма. И по-голямата част от средствата за издръжка на университети идва не от бюджета на държавата , а от бизнеса, от разработването на проекти и тяхната защита.При нас в момента държавата осигурява около 57 на сто от нужните средства. Останалите идват от собствени приходи и защитени проекти по различни програми.Колко обаче от ВУЗ-овете го постигат? И веднага ще добавя – че отдавна дойде момента университетите в България да се окрупнят.

- Рискувате да влезете в конфликт с мнозина ректори...

- Съзнавам го, но в момента България има 32 държавни и 20 частни университета. Звучи стряскащо. Не виждам нищо лошо да се пристъпи към обединяване на териториален принцип. Така както някога бе създаден Тракийския университет. Събрахме висшите учебни заведения на територията на 4 области: Стара Загора, Сливен, Хасково и Ямбол. И създадохме университет, отговарящ на всички критерии. Ето, тази пролет очакваме Ветеринарно-медицинският факултет пръв да получи европейска акредитация.Разберете, не е нормално да се разкриват все нови и нови филиали из страната.На това трябва да се сложи точка. Уви, не виждам готовност от страна на имащите власт да го направят.Максимумът за страната са 15-16 университета.Останалото е разхищение.

- И все пак – как ще реагирате на моментната ситуация?

- Най-вероятно и ние ще изтеглим датите на изпитите. Насрочили сме ги за март, но е възможно да започнем през февруари. Уви, това са реалностите.Отлагаме и отлагаме вземането на необходимото решение. Не зная – може би за да се харесаме на някого ли, защото не сме вътрешно готови ли...И продължаваме да затъваме в блатото.

Необходим е нов подход.И ще кажа, че тук се солидаризирам с протестиращите млади хора.Не можем да продължаваме както досега.Ами вижте земеделието – маса концепции и програми сме подготвили през годините, но идва следващият управленски екип и започва от...нулата.Всеки у нас смята, че историята започва от него и че той ще я напише.

- Защо според Вас , въпреки многократните призиви към бизнеса да откликне на науката с финансиране това не се случва? Или поне не в онези размери, които наблюдаваме в други страни?

- Може би не намираме най-верния тон в разговорите. Според мен ние, учените просто трябва да направим първата крачка.Няма място за излишна гордост че си титулован, че имаш толкова и толкова публикации.А другата страна да разбере , че формулата „Акъл не ща, дай ми пари!” е неработеща. Защото по нея ще продължим да имаме по 3,5 т млеконадой от крава при 7 т в развитите страни от ЕС. Там отдавна са разбрали, че само със слама в яслите няма да повишим добива.И са потърсили специалистите да им разработят хранителни добавки.И да не забравяме за мястото на държавата – която да посочи приоритетите си.Да не ги сменя след всеки избор.И контрол над научните институти, където много често се работи на парче, без мисъл и координация с другите в отрасъла.Колкото да „се върже заплатата”.

Трябва да направим така, че да има с какво да привлечем мозъците. А не както е сега в повечето случаи, когато поканим млад и надежден специалист да се отдаде на науката – да чуем, благодарим г-н професор, ама аз имам семейство.

Интервю на Христо Христов за вестник "Преса"