Отец Йордан: Не може човек да бъде човек, ако няма нравственост, ако няма морал!

Отец Йордан, днес е Разпети Петък! Тъжен ден за християните. Какво е чувството Ви?

Днес наистина е важен ден. Ден, в който народът казва, че дори и птичките не вият гнездо, защото това е ден, в който Спасителят бива разпнат, мъчи се на Кръста и то не само физически. Последните изследвания, които са правени чрез компютърна графика показват, че голямата болка от разпването не е само от физическите рани, а това че висейки на Кръста човек не може да си поеме дъх. Всеки път трябва да се изправя на тези рани, което е неописуемо мъчение.

По-същественото обаче е да се вгледаме за какво страда Спасителят? Страда за немощите на човешкия род, страда за неправдите, които всеки един от нас носи в себе си. Старада за това, че трябва да ни покаже, че ние трябва да се борим вътре в душите си, в сърцата си с тая неправда.

Това е ден, в който ние наистина трябва да преосмислем чудото какво е бог да ни извика от небитието. Ние не винаги си даваме равносметка, за това че този живот ни е подарен. Никой не е случаен човек. Ние сме чада божии и всеки един от нас е божия надежда. Но тази надежда трябва да се сбъдне чрез свободната ни воля.

В лош свят ли живеем?

Не. Както казват богословите злото няма битие. Сиреч злото е липса на добро. Ако ние не правим добро, злото се намества, то влиза в това празно пространство. Свметът не е лош. Борбата, която водим с нас не е достатъчно усилна. Дончо Цончев има един разказ, в който говори за неговите размисли и стига до това, че всяко нещо което правим то ни се връща...утре вдругиден след години.

Но доброто се връща, злото по същия начин. Ако ние се погрижим за собствената си душа, за собственото си сърце, за собствената си градина и се погрижим с много голямо усърдие....Бог снисхожда, Бог помага.

За това всеки народ си заслужава съдбата, всеки човек също! За това трябва да осъзнаем колко много зависим от свободната воля. Всеки избира сам дали да върши добро или зло.

Ще съумее ли църквата да привлече младите хора? Липсва ли смирение днес?

О, смирението е нещо което ни липсва на всички. Това наистина е много трудно, това е смисълът на целият ни живот, това е борба за цял живот. Мисля, че църквата е намерила диалог с младите хора. Не е достатъчен разбира се. Младите хора започнаха да идват. Радваме се ,че започнаха да идват много хора да се изповядат. А изповедта е разковничето. Защото единствено по време на изповедта човек търси да покаже своите немощи.

Където и да отидем, благодарение на самолюбието си ние се стремим да покажем по-добрата си страна, да покажем онова което живеем в илюзии за себе си. Докато изповедта е мястото, в което ние казваме: ето аз откраднах, излъгах, разгневих се. Това е борба за всеки един дошъл в храма. И духовният живот на една енория, се показва по това колко хора се изповядват.

Не всеки може да преодолее този илюзорен срам и да се изповяда. Но наградени са тези, които го направят, намират утеха.

Създава ли култура нашата вяра?

О, всяко добро дело идва от Светия Дух. Църквата казва, че човек до последния дъх, Бог го чака да се покае, да се обърне да потърси ръката. Бог чака, той не насилва.

Как учите хората да изпълняват това, което църквата е прегърнала и осветила като вяра?

Много ми се иска това да е чрез добрия пример. За съжаление примерите в днешния забързан свят са много рядко срещани. Стараем се да подтикваме хората да виждат онова, което е оставено от светците от Бога. Това е една нравственост и дори хора които са много далеч от Бога и от църквата я признават. Кой ще тръгне срещу тези заповеди - не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай. Това е нравственост. Не може един човек да бъде човек, ако няма нравественост, ако няма морал!

Църквата е колектив от всички нас, не само духовниците. Но значението на църквата се прави и с всички влизащи в нея. Защото всеки, който идва в храма, идва със свойте немощи, но и с благодатта, която Бог му е дал, защото Бог дава на всеки отделна благодат. 

Това е диалог. Човек за да приеме това, което е оставено то Бога, той трябва да насили и собствената си воля. А там препятствия много. Някои казват това и това не се прави в Църквата. Но Аз какво правя! Защото спасението е индивидуално. Защото, когато преминем през капана на времето и влезем във вечността, важно е ти какво си правил.

Ти дали си бил смирен, дали си прощавал, дали си се изповядал, дали си направил добро. Или си знаел, че трябва да го направиш, но поради някакви свои съображение не си...

Вие сте номиниран в много хуманен национален конкурс  "Велики българи". Чувствате ли се такъв и какво ни прави "велики?"

Хубавото е, че се обръща внимание, че Църквата прави нещо и го казвам не от скромност. Ако някой трябваше персонално да се номинира за това служение в Затвора, това е арх. Ваня Тончева. Знаете ли какво нещо е да останете сами. Да знаете, че всъщност няма кой да мисли за вас и то с добро. Всеки един от нас търси вяра, за да търси собствена вяра в себе си. Ако не я намери, тогава е страшно.

В навечериета на Възкресение сме . Какво ще пожелаете на всички християни?

Най важното е да кажем, че всяко Разпятие в православието завършва с Възкресение. Да се въоръжим с вяра. Нека не забряваме, че преди да кажем "Христос Возкресе"...трябва да се потрудим!