Хорхе Букай: Този, когото обичаш, също те обича...това усещам в България

Писателят Хорхе Букай в Стара Загора – 11.06.2011

«...Печелим много приятели...Пазя чудесни спомени от миналата година, когато бяхме в библиотеката и много се радвам че имам възможност отново да бъда със своите почитатели от Стара Загора.

Отново и отново повтарям, че изключително много се гордея да бъдат тук. За мен е голямо удоволствие цялото гостоприемство, което хората в България ми показаха. Интереса към мен, случващото се ме кара и да го чета по друг начин-много е приятно да обичаш някого или нещо, но най-изключителното нещо е когато този, когото обичаш, също те обича. Това усещам в България. ..

В продължение на 20 години вече съм пропътувал поне 50 държави заради книгите си. Никъде не съм срещал такъв журналистически интерес за културно събитие, което говори много за България, за вас самите...»

- Не мислите ли че пътят към България става по - кратък, задавам ви този въпрос, защото казвате, че отношението между вас и страната ни са чувства, които идват след едно влюбване. Значи ли това, че и догодина можем да ви очакваме на 10 юни в Стара Загора?

Не знам, надявам се. Когато си влюбен в някого, ако всичко се развива добре, по мед и масло, тогава от ден на ден имаш повече поводи да се срещаш с него или нея. Ето това се случва между мен и България. Миналата година ми обещаха посещение на опера в България, също ми обещаваха посещение до Бургас. Имах 4 повода да идвам – четирите книги, сега са 6. Предполагам че мога да бъда и на 9 юни тук.

- Не можем да изхождаме от нищо друго, освен от действителността. Положението е тук, както вие пишете, тоест,  това е положението, така ли остават нещата?

Никога не съм виждал българите като страдащи хора, за каквито вие се представяте и може би причината е, че гледам на вас с очите на любовта. Светът наоколо наистина минава през тежка ситуация, и естествено нещата, които се случват с хората, които най-много обичам, най-много ме касаят.

Като психотерапевт мога да кажа, че промяната започва от това да осъзнаваш какво се случва. Това, което не знаеш, не можеш да го промениш. И в този смисъл съм убеден, че положението ни сега е по-добро. Навсякъде повтарям, че аз съм оптимист, но съм длъжен да поясня, че думата оптимист е много интересно понятие. Особено що се отнася до вашата ситуация. В същността си тази дума не означава човек, който се надява, че нещата ще се оправят някакси. Истинският оптимист не е човек, който просто се е облегнал назад и чака нещата да се наредят от само себе си. Казвам го, заради произхода на самата дума. Почти във всеки един език думата «оптимист» произлиза от един корен на латински език – идва от понятието «опус», което означава труд или действие. Същинското значение на думата оптимист е човек, който независимо какво се случва около него, съзнава че има работа за вършене и е в настроение да я върши. Ето, от това изпитваме необходимост в нашите страни, Аржентина, България, също и Испания. Положението е трудно, има много хора без работа, ситуацията е тежка, но съзнаваме, че има работа за вършене и знаем, че ние трябва да я свършим. Първата стъпка е да осъзнаеш каква е действителността наоколо.

- С какво ще продължи Вашата приказка?

Собственият ми живот не е приказка, макар че понякога изглежда така. От три години насам вече съм дядо, имам си внук, а по настоящем и дъщеря ми, и снаха ми чакат деца. Така че само след няколко седмици вече ще съм за трети път дядо. Това ме прави много щастлив. През следващата година смятам да изкарам много време при тях в Аржентина. Просто да им се радвам. Животът на всеки един от нас се случва така, както ние самите си го подредим.

В живота си има нещо, което съм научил и то не като терапевт, а като човек: трябва да знаете прицелната си точка, крайния резултат. Нещата, които ви чакат накрая, да ги знаете кои са, кое е по-добро за вас. Понякога няма да е онова, което очаквате, понякога няма да е така, както сте го искали, но ще бъде това, което е най-добре за вас. С други думи може да израстнете към това нещо, можете да го научите или пък може да го изживеете. Това е и предназначението на всяка приказка. В края на краищата става това, което трябва. Накрая човек открива какво търси или успява да постигне това, към което се стреми. Това е моето предсказание.

- Как си обяснявате интереса към Вас?

Древните софисти казват, че ако си болен и искаш да оздравееш, трябва да намериш друг, който е бил болен от същото и е бил изцелен, и да го запиташ как го е постигнал. Защото той знае как. Този въпрос може спокойно да се обърне към читателите ми. Всъщност смятам, че няма отговор. Много бих желал да мога да имам такъм отговор, за да кажа на читателите си – ето, пред вас стои един много интелигентен писател. Правете еди-какво си и това ще продава книгите.

Не мога да ви кажа какво съм правил досега, знам обаче, че не е достатъчно. Има своеобразно съчетание между това, което върша, късмета и обстоятелствата. Опитвам се възможно с най-леки думи да предам това, което откривам, да преразказвам нещата, които са се случвали с мен, не по принцип с хората. Да преразказвам на хората неща, които съм научил от други учители. Използвам разкази като добавка, като инструмент.

Заслугата не е изцяло моя, защото съм го научил от близките си. И дядо ми, и баба ми са родом от Сирия, Дамаск. Единият е евреин, а другият мюсюлманин. Те разказваха истории непрекъснато. Затова още от тригодишен съм научил, че за всяка ситуация, си има история. Зад всяка история има човек. Когато преминах 30-те разбрах, че историите са чудесен инструмент за терапия и започнах в кабинета си да ги прилагам към моите пациенти. После в лекциите си и накрая в книгите. Резултатът е това, с което разполагате и вие.

- Бихте ли дали на съвременното общество диагноза?

Мисля, че сме в криза. Но «криза» също е интересно понятие. Криза означава миг, в който трябва да вземеш решение. Тя обозначава идеята, че нещо, което е било истина и се е възприемало като факт допреди десетилетие, сега се е променило.

И сега знаем, че единственото нещо, което ще остане трайно, е промяната. Затова започваме да се нагодяваме към промяната.

Диагнозата ми е, че сме леко изгубени в това търсене. И че в процеса на търсенето, израстваме. Това не е точно болест на света, по-скоро е процес. Ако не се страхуваме, ако не изпаднем в паника и не скочим през прозореца, затова че в момента къщата гори, ще намерим и правилния изход.