Бяла тишина след балотажната нощ

Предизвестено от снощи Стара Загора си има нов кмет.

Балотажът в неделя всъщност премина без интрига и ако я имаше тя беше не Кой, а с Колко избранникът на ГЕРБ ще се наложи над човека на БСП.

Както се казва, Честито на Избрания, и въпрос към останалия Втори: готов ли е да направи цялостен анализ на причините, довели до крайния резултат? И съответно да поеме Своя дял от вината?

Но нека оставя тази част от сутрешните си размисли на партията, която реши, че партийният й лидер е възможно най-достоен за състезанието.

Сега ми се иска да попитам онези 51, които най-вероятно на 10 ноември ще се съберат в зала „Петко Славейков”, за да положат клетва и да поемат съдбините на Стара Загора в свои ръце за следващите 4 години.

Готови ли са /тези от ГЕРБ!/ да забравят, че имат почти пълно мнозинство в местния парламент и да делят за в бъдеще „меда и жилото” на решенията ?

И онези, от БСП, които останаха втори, но с много голяма разлика от водачите, да преглътнат огорчението си от вота и да поемат /ако им бъде подадена!/ ръка за съвместна работа?

Ще прескоча питанките си към останалите 9 формации. Не защото нямат тежест, а защото съм убеден /20 години наблюдавам отстрани маскарада!/, че спечелилите и овластени, бързо ще намерят пътеки до съвестта на представителите им по банките.

Няма да предлагам облози, но още при първото тайно гласуване за личността на бъдещия председател /пръв сред равните!/ ще стане ясно Кой-Кой е и с Кого ще дърпа натоварената с Очаквания каруца.

Много ми се иска /ах ,тази моя наивност на непораснало хлапе!/ Победителите да не се изживеят като Богопомазани, а Победените да не седят зад зида с вечно заредена прашка.

Защото менторската поза на казармения Старшина и неговото: „Като говорим ще ме слушаш!”, стотици пъти е водела до приготвянето на гювеч с отвратителни вкусови качества.

Както и мятането на камъни с прашка само привидно напомня на палестинската „Интифада”, а всъщност си е признание за...Непригодност.

Че мераклии за ролята на Старшината има в мнозинството, две мнения няма.

Че мераклии да се влязат в сандалите на Давид от другата група има - е повече от ясно. Въпросът ми е, ще съумеят ли останалите да усмирят кварталните актьори или пак ще гледаме самодейно дивадло?

Май тук ще трябва да чуем силния глас на новия кмет.... Дано не е одрезгавял от многото благодарности в следбалотажната нощ.

Христо Христов