120 тона филмова лента пази трезор в Стара Загора

Близо 120 тона филмова лента , съхраняващи на практика почти всички игрални и документални филми, минали през българските екрани от 1949 до 1994 година се съхраняват в Стара Загора.

Металните касети са подредени прилежно на стелажи в базата, собственост на националната филмотека, над тях бди неотлъчно от десетилетия насам Симеон Първанов.

Масивната сграда разполага със собствен минисалон и машини, които могат да дадат живот на творбите, но от поне 15 години никой не е проявил интерес да организира показ поне за ценители.

Има разбира се и изключения, от време на време някое детско заведение се примолва възпитаниците му да изгледат нещо класическо, например „Ян Бибиян” по творбата на Елин Пелин и тогава се намира техник, който да пусне машината.

Има разбира се и маниаци, които настояват да изгледат една или друга документална лента, като онзи Фокус през 60-те години, правен от поета – сатирик Радой Ралин и карикатуриста Борис Димовски , но по принцип публичните прожекции са ако не единични, то поне далеко от онова, което прави столичното кино „Одеон”.

Масивната 4 етажна сграда е строена е специално за филмова база по проект на арх. Стоян Гайдарджиев през 1969 година. Иначе клонът на Държавно обединение "Киноразпространение" е създаден през 1951-а, за да обслужва цяла Югозападна България. В базата е предвидено всичко - от постъпването на филма, мястото за договаряне и изчакване на поръчката, до лабораториите за проверка на копията.

До 1994 година, когато държавното филморазпространителско предпирятие е закрито за подръжка на архива са се грижели цели 49 специалисти. От тях, след прехвърлянето на помещенията към филмотеката са останали бройка и половина. Нищо че статутът му го прави равнопоставен на институции като Народния театър, Националната художествената галерия, Софийската опера и балет, Филхармонията, Галерията за чуждестранно изкуство, Народната библиотека и Националният исторически музей.

В старозагорското хранилище се пазят над 7 хиляди копия от 2500 заглавия на наши и чужди филми, а картотеката започва с шведския филм за някога нашумелия състав АББА, който е пристигнал в Града на липите на 26 юни 1985-а, след което е обиколил салоните на Ивайловград, Казанлък, Кърджали, Тополовград, Сливен и Кърджали, за да стигне до някогашното детско селище Качулка в балкана над Сливен и да се завърне завинаги в гнездо под № 955 гнездо на металния стелаж . Следват „А бяхме млади", турският "Автобусът" и т.н. чак до "Ян Бибиян", постъпил на 6 август 1985 година.

Филмотеката съхранява и 3 копия от първия български пълнометражен игрален филм "Калин Орела" на режисьора Борис Борозанов, които са заведени по описите през 1978-а заедно с плакатът, чийто съдба обаче е неизвестна след като по някое време го изискали от столичната централа и пропуснали да го върнат обратно.

Освен филми на стандартната 35-милиметрова лента във фонда има и на 16-милиметрова, даже и апарати, на които да се гледат, всяка от лентите върви с паспорт, на който стрикно е отбелязано колко прожекции е изтърпяла и каква е степента й на овехтялост.

Преди време имало идея за цифровизация на лентовия архив, дори за няколко години били отпуснати суми от порядъка на 250-300 000 лв, но това е капка в морето, коментират болеещите за съдбатата на кинобогатството.

Без последствия е останала и идея за евентуалното превръщане на някогашното кино „Жельо Диманов” в своеобразна филмотека, обсъждана от местните старейшини през 2009-а година. Тогава било взето решение да се проведат консултации с Министерството на културата, но то така и останало нереализирано.

Христо Христов